АктуалноБългарияИзбориМненияНовини

Първият (не) печели: търси се правителство без коалиция

Който е първи, задава тон за песен и има най-големи шансове да състави правителство. Ако вторият не подкрепи първия, е твърде малко вероятно първият да подкрепи втория.
Големият въпрос е кой ще е първи.

Така неофициално обобщиха пред „Дневник“ шансовете за избиране на редовно правителство след 2 април представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и на ГЕРБ-СДС – коалициите, които според социологическите прогнози ще са на първите две места след поредните предсрочни избори.

Политиците са предпазливи в прогнозите си заради множеството неизвестни преди окончателните резултати от вота, най-вече за това колко партии ще прескочат 4-процентната бариера за влизане в парламента, колко депутати ще има всяка група и какви комбинации ще са нужни за постигане на мнозинство зад бъдещ кабинет. Засега единственото сигурно е, че която и формация да е първа по резултат след изборите, няма дори теоретичен шанс за самостоятелно управление. Седмица преди вота обаче изявленията на политиците – официални и неофициални – показват, че ако новото 49-о Народно събрание избере редовно правителство, то едва ли ще е коалиционно, т.е. няма да е подписва споразумение за съвместно управление и да се разпределят министерски места между участниците.

Това прави най-вероятен сценарият за пореден опит за кабинет, който да не е ясно обвързан с определена политическа сила, за да има потенциал за подкрепа от различни групи в парламента. Опит, вещаещ, от своя страна, още веднъж от същото, което публиката гледа в продължение на четири месеца в последния парламент.

Разликата е, че много вероятно този път политическите играчи няма да разполагат с толкова много време, за да намерят формула за управление, каза неофициално източник на „Дневник“, свързан с президентската институция. След изборите на 2 октомври миналата година Румен Радев разтегли конституционната процедура с трите мандата за съставяне правителство. Сега, по неофициална информация, се очаква да не бърза прекалено, но и да не осигурява прекален комфорт на партиите, ако не успяват да намерят управленска формула.

Заявките на новата коалиция

Повечето социологически изследвания засега сочат, че победител в изборите ще бъде „Продължаваме промяната – Демократична България“, макар че разликата между първите две политически сили са в рамките на статистическата грешка.

Според източник на „Дневник“ в „Продължаваме промяната“ смятат, че, ако победят с голяма преднина ГЕРБ, това ще е основание да предложат правителство с ярки политически фигури. Ролята на Петков и Василев в кабинет на новата коалиция засега се твърди, че не е обсъждана. Ако обаче предимството пред ГЕРБ не е голямо, то и в „Продължаваме промяната“ осъзнават, че извеждането на преден план на лидерите ѝ допълнително ще даде повод за конфронтации с партията на Бойко Борисов и това би намалило рязко възможността да получи подкрепа от нея. Заедно с това ще постави коалицията в уязвимата позиция да бъде сочена като виновник за следващи предсрочни избори.

Представител на „Продължаваме промяната – Демократична България“ коментира неофициално, че участие на политически лидери в правителство, особено такова, което не разчита на постоянен парламентарен гръб, крие рискове тъкмо най-разпознаваемите лица да търпят тежки публични щети от неуспех на евентуалния кабинет. Лидерите на „Продължаваме промяната“ публично дадоха заявка, че няма да търсят партньорство с други формации след изборите, а ще разчита на подкрепа за програмата си: „Ние ще предложим правителство на малцинството с много ясна програма“, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в Хасково, но не уточни дали кабинетът ще е с ярки политически фигури, или експертен. В подобен дух се изказа и Кирил Петков: „Ще предложим правителство с позитивна политика и искам да видя коя партия, когато се предложи правителство след пет избори, не би се съгласила да подкрепи такова правителство“ (пред „Нова телевизия“).

Разликата е, че много вероятно този път политическите играчи няма да разполагат с толкова много време, за да намерят формула за управление, каза неофициално източник на „Дневник“, свързан с президентската институция. След изборите на 2 октомври миналата година Румен Радев разтегли конституционната процедура с трите мандата за съставяне правителство. Сега, по неофициална информация, се очаква да не бърза прекалено, но и да не осигурява прекален комфорт на партиите, ако не успяват да намерят управленска формула.

Заявките на новата коалиция

Повечето социологически изследвания засега сочат, че победител в изборите ще бъде „Продължаваме промяната – Демократична България“, макар че разликата между първите две политически сили са в рамките на статистическата грешка.

Според източник на „Дневник“ в „Продължаваме промяната“ смятат, че, ако победят с голяма преднина ГЕРБ, това ще е основание да предложат правителство с ярки политически фигури. Ролята на Петков и Василев в кабинет на новата коалиция засега се твърди, че не е обсъждана. Ако обаче предимството пред ГЕРБ не е голямо, то и в „Продължаваме промяната“ осъзнават, че извеждането на преден план на лидерите ѝ допълнително ще даде повод за конфронтации с партията на Бойко Борисов и това би намалило рязко възможността да получи подкрепа от нея. Заедно с това ще постави коалицията в уязвимата позиция да бъде сочена като виновник за следващи предсрочни избори.

Представител на „Продължаваме промяната – Демократична България“ коментира неофициално, че участие на политически лидери в правителство, особено такова, което не разчита на постоянен парламентарен гръб, крие рискове тъкмо най-разпознаваемите лица да търпят тежки публични щети от неуспех на евентуалния кабинет. Лидерите на „Продължаваме промяната“ публично дадоха заявка, че няма да търсят партньорство с други формации след изборите, а ще разчита на подкрепа за програмата си: „Ние ще предложим правителство на малцинството с много ясна програма“, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев в Хасково, но не уточни дали кабинетът ще е с ярки политически фигури, или експертен. В подобен дух се изказа и Кирил Петков: „Ще предложим правителство с позитивна политика и искам да видя коя партия, когато се предложи правителство след пет избори, не би се съгласила да подкрепи такова правителство“ (пред „Нова телевизия“).

Пред „Алтернативата“ съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че на страната е необходимо редовно правителство, което да продължи интеграцията на страната в европейската общност: „Ще търсим възможност за резултатно управление, не просто някакво, което да се окичи с прилагателно „евроатлантическо“, заяви Иванов и посочи, че формацията няма да отстъпи от приоритета си за съдебна реформа. Даде да се разбере, че коалицията ще предложи вероятно сходен модел на този, който беше в предишния парламент с мандата на „Продължаваме промяната“, когато кандидат премиер беше акад. Николай Денков: „Това беше разговор за това дали можем да си кажем, че имаме 5-10 приоритета, които да свършим за година, година и половина, всеки да е поеме отговорност и да си я носи“, каза Христо Иванов.

Трябва да има ясни параметри, че, ако бутнеш това правителство, носиш отговорност за това, че си бутнал целия дневен ред.

В предишния парламент, когато още президентът не беше връчил третия, последен опит за съставяне на правителство и „Демократична България“ беше една от възможностите за избор на Румен Радев, Иванов се обяви за правителство без политически лидери в него.

В „Продължаваме промяната – Демократична България“ се обсъжда като риск при правителство на малцинството факта, че няма гаранции, че плаващите мнозинства в парламента няма да бламират зададените от кабинета политики. Проблемът ще се усложни особено, ако липсва документ, който да регулира отношенията с партиите, които биха гласували избирането на кабинет. Смята се и че при изострените отношения между всички формации с шансове да са част от новото Народно събрание, липса на документ какво са се разбрали да свършат, може да остави съмнения в обществото, че има задкулисни договорки между избиращите правителство политически играчи.

Ходовете на ГЕРБ

В една от последните си изяви председателят на ГЕРБ Бойко Борисов не изключи партията му да подкрепи кабинет на „Продължаваме промяната – Демократична България“, ако е първа, но и даде да се разбере, че партията му може да саботира такова правителство, основно заради различията между формациите на Борисов и Петков и Василев във финансовата политика. ГЕРБ дава заявки за консервативен подход, докато „Продължаваме промяната“ не спира да се обявява за сериозни харчове.

„Те казват, че ще направят правителство на малцинството, другите да ни подкрепят. Това е самоубийствен акт за тях. Аз твърдя, че без ГЕРБ правителство в следващия парламент не може да има. Но, приемаме, че имат правителство, голяма радост, отиват си по кабинетите. На другия ден идват в комисиите по бюджетите. Кой ще ни накара нас да им приемаме бюджета“, заяви Борисов в Кърджали, а описаните от него ходове бяха посрещнати с аплодисменти от симпатизанти на партията. Ако след изборите на 2 април ГЕРБ се окаже първа по резултат политическа сила, източник от партията коментира пред „Дневник„, че тя също вероятно ще заложи на правителство на малцинството, съставено от експерти. В неофициален разговор представител на ГЕРБ го описа кабинет „а ла „Габровски“.

Източник от партията на Бойко Борисов коментира, че се надява на подкрепа на нейно правителство на депутати от „Демократична България“. Представител на обединението посочи обаче пред „Дневник“, че е изключено да гласува различно от партньорите си за правителство на ГЕРБ. С коалиционното споразумение „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ си дадоха право да действат поотделно в някои случаи, но според информация на „Дневник“ това се отнася най-вече до гласуване за бюджета („Демократична България“ има по-консервативни финансови виждания – бел. авт.), но не и за правителство с мандат на партията на Бойко Борисов.

В ГЕРБ се коментира, че евентуалното експертно правителство крие рискове да не се знае кой носи политическата отговорност за неговите (без)действия и затова се лансира възможност в такъв кабинет да има по един вицепремиер от всяка от подкрепящите го партии.

Каквито и да са нагласите в партията, решаваща в крайна сметка ще е думата на Борисов, а той в многобройните си изяви на практика не изключи нито една възможност, стига да има правителство с участието на ГЕРБ. Няколко пъти бившият премиер дори публично стигна до извода, че „Продължаваме промяната – Демократична България“ са в изолация: „Те са в пълна изолация: не могат с „Възраждане“, не могат с ДПС, не могат с никого, не могат и с нас, по тяхната логика. Ние можем с всички, това е разликата“, каза Борисов.

Трябва да се направи стабилна коалиция между евроатлантически партии, която да управлява с мнозинство в парламента. Всичко останало е лъжи, утопия и няма да стане.

Другата възможност пред ГЕРБ остават партиите, които „Продължаваме промяната – Демократична България“ или категорично отказват да обсъждат, или ще имат трудни преговори – ДПС и БСП. Движението с почетен лидер Ахмед Доган вече две години неизменно повтаря, че е готово да влезе във всякакви управленски комбинации с аргумента, че страната има нужда от стабилно управление. Доскорошният отявлен противник на двете партии – Корнелия Нинова (БСП), пък вече не изключва подкрепа за никого, макар да заявява, че няма да направи коалиция с ГЕРБ. През февруари Нинова даде заявка, че решението за участие или подкрепа на бъдещ кабинет ще бъде взето след вътрешнопартиен референдум, оставяйки си вратичка за всякакви решения.

Защо е нужен кабинет и ролята на президента

В публичните си изказвания представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ *и ГЕРБ са казвали многократно, че избирането на редовно правителство е необходимо, за да се приемат законопроекти, свързани с приемането на България в Шенген и еврозоната, изостаналите от предишния парламент по Плана за възстановяване и устойчивост, както и да се гласува държавен бюджет за 2023 г.

Другият мотив за редовно правителство, за който и „Продължаваме промяната – Демократична България“, и ГЕРБ говорят, е за да се сложи край на едноличното управление на президента, особено предвид геополитическите различия между двете формации и Румен Радев.

Според източник на „Дневник“, запознат с плановете на президента, държавният глава смята да свика първото заседание на парламента след великденските празници, които приключват на 17 април. Първата възможна дата е 19 април – десет дни след като имената на новите депутати бъдат обявени.

Президентът може да връчи три мандата за съставяне на правителство, като конституцията не дава точни срокове между всички етапи от процедурата. Тя може да се разтегля:

  • преди връчването на първия мандат (на кандидат-премиер от най-голямата парламентарна група), когато президентът трябва да направи консултации с политическите сили
  • преди да връчи втория (на кандидат-премиер от втората по големина парламентарна група)
  • след като даде третия на избрана от него парламентарна група, тъй като тя няма точно посочено време да предложи министър-председател.

Илюстрация: © Юлия Лазарова

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина